Героизъм в мирни дни проявяват редица военни моряци при оказване на помощ по време на тежки аварии и бедствия. Най-ярък пример е подвигът на старши матрос Димитър Атанасов Димитров (1943 г. – 1965 г.).
Следобед, на 4 март 1965 г. корабът – голям преследвачът на подводници от състава на Военноморска база Варна, на който служи старши матрос Димитров, се завръща от учебно плаване, по време на което е отработена задачата унищожаване на плаваща „мина”.До базата остават около 12 мили. Неволен изстрел на матрос във втори погреб предизвикват пожар. Главен старшина (по-късно мичман) Васил Вачев и старшина ІІ степен Васил Ангелов се опитват да открият огнището му и да предотвратят взривяването на стотици снаряди и дълбоководни бомби. Без заповед в погреба влиза и старши матрос Димитров. Окулярите на противогаза му се изпотяват и той го сваля. След около 15 минути успява да подаде през люка деформираната и нажежена кутия със снаряди, която е хвърлена зад борда и опасността е преодоляна. Вечерта Димитър А. Димитров се чувства зле, приет е за лечение във Военноморската болница, където на 6 март почива от белодробно отравяне.
За своя подвиг е награден с орден „Г. Димитров”; удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд”; повишен е във воинско звание „Старшина І степен”. Във флотския район на гр. Варна е изграден паметник барелеф, напомнящ за героичната му саможертва, а неговият роден дом в с. Сушица, Великотърновско, е превърнат в музей.
Израснал съм на улицата, където е живял Димитър Атанасов Димитров. Посещавал съм домът му десетки пъти като малък и прекарах детството си в парка-музей, направен в негова чест. Близките 20 години обаче не съм ходил и когато видях новината относно годишнината от неговата смърт ми се прииска да посетя домът му поне още веднъж. От снимката по-долу се вижда, че героизмът на Димитър Атанасов Димитров не е забравен.
Поклон през паметта му.
Винаги в сърцата ни.